Спорт ли е футболът на маса?

автор: Никола Костадинов

Ако заговорим за футбол на маса, е твърде вероятно обикновеният събеседник да не разбере за какво точно става въпрос.

В случай обаче, че като синоним споменем добрата стара игра джаги, разговорът тръгва в далеч по-познато русло. Едва ли съществува човек, който поне веднъж да не е хващал дръжките на масата, да не е завъртал футболните човечета по посока противниковата врата и да не е отбелязвал звучни голове.

Първите маси се появяват в страната ни още през 60-те години на миналия век. Налагат се по стрелбищата и панаирите в по-големите градове. Бумът в играта настъпва през 80-те години, когато в България започва да се играе на първите вносни маси от Италия, които и до днес продължават да са сред най-използваните.

Най-известното място за провеждане на турнирни срещи е Софийското заведение "Синьото", където се събират емблематични имена като Жоро Куция, Иво Цирка, Лепо, Доктора, Али, Цецо Домата, Пешо Дога, Бойко, Румен, Крейзо, Алек, Трайчо, Музиката, и т.н.

Понякога да се наблюдават добрите играчи доставяше по-голямо удоволствие и от това да играеш. По цялата страна имаше знайни и незнайни майстори, които нямаха възможност да премерят сили на официално състезание в страната, камо ли в чужбина.

След 1989 г. и навлизането на новите технологии и компютърни игри обаче, интересът към джагите спада. Старите състезатели вече издържат семейства, времената са трудни, но все пак любовта към това забавление не изчезва напълно.

Години по късно през 1994 г. група софийски ентусиасти се събират, за да участват на импровизиран турнир на футболната маса в клуб "El Paraiso" в кв. "Младост". Радостта от играта е все същата. Явно е, че нейните качества са неоспорими.

След като разбират, че съществува световна федерация по джаги, те искат да премерят сили на международната сцена. Но им е отказано поради факта, че никой не предтавлява и не регулира играта.

Иска се федерация. Това не може да спре инициативната група, която нараства на 28 човека и продължава да расте. Регистрират се в кратки срокове три клуба и Българска Федерация по футбол на маса.

Така след преминатите парапети по регистрация се провежда първият републикански турнир който излъчва националните победители. Които в последствие участват на най-престижния турнир в света в Италия с помощта на Jim Beam и развяват българския флаг между другите 38 страни. Днес членките на международната федерация само за 2 години са към 50.

В Европа играта отдавна се е превърнала в спорт с големи международни турнири, телевизии и рекламни договори. Така, скромната групичка от 12 българи-почитатели, започва редовното провеждане на турнири, налага употребата на правилния от спортна гледна точка термин "футбол на маса", превеждат се официалните правила на световната федерация ITSF и започват кампанията, целяща да превърне забавлението в спорт, който да легитимира българските играчи пред очите на света.

Няколко факта, които определят като спорт футбола на маса:

Футболът на маса е спорт със социална роля.

Лесно е да се види социалната роля на нашия спорт.

Това е занимание, което се харесва на всеки, без значение на възраст, пол или произход.

Той е познат и се играе по целия свят.

Той изисква малко средства, но доставя голямо удоволствие, което окуражава хората от различен произход да се сближават.

Той се използва широко за рехабилитация, за лечение на възстановяването на физическата пригодност след наранявания или болести.

Създадени са специални маси и се провеждат състезания за хора на инвалидна количка.

Играта има доказано благотворно влияние при хора в процес на лечение от депресия.

Футболът на маса съществува като състезателен спорт вече над 50 години, въпреки че обединението на различните федерации стана само преди 5 години със създаването на Международната Федерация по Футбол на Маса (ITSF) 2002 г.

ITSF сега работи с Министерствата на Спорта в различни страни. Тя подписа Световната Анти Допинг Харта и ще кандидатства да стане членка на GAISF (Обща Асоциация на Международните Спортни Федерации) и IOC (Международния Олимпийски съюз)

ITSF също така подкрепя образователната роля на футбола на маса с тренировъчни програми за съдии, треньори, служебни лица и доброволци.
За спорта, от чисто атлетически аспект, футболът на маса изисква същите способности, като всеки друг спорт: физически, психологически и технически умения.

Физически способности

За да се играе и да се отбелязват голове, играчът се нуждае от достатъчно енергия, за да бъде по-бърз от неговия/нейния опонент и да удари топката с достатъчно сила.

Явно е също, че играчите имат нужда от правилна стойка на тялото, както и правилно позициониране на краката, което трябва да осигури съвършена стабилност, особено на състезания, където често трябва да се състезават 10-12 часа на ден. Разбира се, горната част от тялото, ръцете, рамената и трицепсът трябва да могат да поемат ударите всеки път, когато опонента им удари.

Психологически способности

Когато двама опонента стоят на по-малко от 70 см. един от друг, е лесно да се разбере, че те се нуждаят от пълна концентрация във всяка игра.

Всеки ход на единия играч влияе на ходовете на другия; ето защо, футболът на маса е също и стратегически спорт.

Технически умения

Тъй като футболът на маса се играе с две ръце, играчите трябва да си служат еднакво добре и с двете, знаейки, че всяка ръка ще е отговорна за движението на 3 лоста на масата, всеки от които има различна роля и изисква различни техники.

Всъщност, най-добрите международни играчи тренират от 6-8 часа на ден, за да подобрят техните технически умения.

http://www.bgtsf.com

http://www.table-soccer.org/itsf/

Сподели в :