Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Автор е на повече от 20 книги, накои от които преведени на над 20 езика. Само през 2008г. осем от книгите му се появяват в световните класации за бестселъри, което си е феноменален успех. Популярността на автора покорява различни континенти – като се тръгне от родната Южна Америка, та чак до Европа и Азия.

Българската публика се запознава с Хорхе преди две години с появата на първата му преведена на български език книга "Нека ти разкажа". Положителните отзиви за нея водят до издаването и на "Приказки за размисъл", с която окончателно аржентинският автор спечелва симпатиите на читателската ни аудитория. Следва "Писма до Клаудия", която пък в действителност е първата му написана книга (1986г.).

От края на миналия месец на българкия пазар може да бъде открит и романа "Да се обичаме с отворени очи". Специално за премиерата му световноизвестният писател реши да посети страната ни и да се срещне с хилядите си почитатели в София, Пловдив и Стара Загора (съответно на 9-ти, 10-ти и 12-ти юни). Club.bg посети пресконференцията с Хорхе и сега ви предоставя най-интересната част от нея.

…

Българите се смятаме за едни от най-нещастните хора в Европа. Има ли лечение за нашата негативна нагласа към живота?

Хорхе: Чувал съм тази фраза за нещастните хора в поне 22 страни по света. Всеки се цели да бъда най-нещастен. Щом не можеш да бъдеш най-щастливият, поне да бъдеш най-нещастният. Но винаги искаш да бъдеш най. Ако един човек каже "Ръката ме боли", втори ще добави "Тялото ме боли", а последният ще се кълне "Почти умирам!". И ще се появи следващ, който ще си помисли "Трябва ли сега да умра, само и само да съм по-зле от предишния?". Така че българите не сте единствените, които вярвате в нещастието си.

Ако обаче моите книги са толкова успешни в страната ви, защото има много нещастни хора, искрено се надявам занапред да не продам нито едно копие.

Искам тук да допълня и още едно прозрение по повод нещастието. Хората сме свикнали да живеем над нашите нужди и под нашите желания. Имаме повече, отколкото действително се нуждаем. Но то никога не е достатъчно, за да ни удовлетворява. И има две решения за това: да трупаме още неща или да искаме по-малко. В книгите си искам да говоря за това как човек да бъде щастлив точно с това, което има.

Разкажете ни притча, която би била подходяща за нас.

Хорхе: Веднъж пациент българин се отбил в кабинета на една много мъдра и умна психотерапевтка. Седнал той пред нея и започнал да й обяснява за проблемите си и колко нещастен се чувства вече толкова много години. Мъдрата психотерапевтка внимателно го изслушала, след което решила да му разкаже следната история:

"В стара църква пристигнал човек. Свещеникът го посрещнал и внимателно изслушал изповедта му. Оказало се, че на човекът напоследък спряло да му върви в живота и дори напротив – струпали му се хиляди проблеми. Първоначално отчето го посъветвал да се помоли на Бог, но след като човекът настоял за по-практичен съвет, свещеникът го посъветвал да потърси решение на някоя случайна страница в Библията. Човекът не взел насериозно съвета, но въпреки това благодарил и си тръгнал.

Шест месеца по-късно се завърнал в църквата във видимо много по-добро състояние. Поздравил свещеника и му разказал как благодарение на съвета му успял да се пребори с проблемите си. Отворил Библията и попаднал на 18-та глава. Свещеникът любопитен поискал да узнае какво точно го посъветвала тя. Човекът обяснил на отчето, че така и не стигнал до момента, в който да я прочете. Просто се досетил, че 17-та глава е завършила и е дошло времето да започне новата".

И тогава българинът в кабинета на психотерапевтката разбрал, че е настъпил момента и той да напише своята нова глава.

В книгата "Да обичаш с отворени очи" сте засегнали темата за любовта в Интернет. Какво е мнението ви за мрежата?

Хорхе: Моето лично усещане е, че Интернет няма да замени личните контакти на хората. Знам, че той е добро решение за много самотни хора по целия свят. Знам, че има хиляди двойки, които се запознават виртуално. Но също знам, че в мрежата има сериозни проблеми. Например не сме защитени от някои от негативните последствия, които се дължат на анонимността в това пространство. Затова трябва да бъдем внимателни с използването му. Искрено се надявам никога да не прибягваме до Интернет с идеята да го подменим с реалната среща с хората. Аз гарантирам, че никога не бих правил виртуален секс. Надявам се и вие. (смее се)

А трябва ли да търсим любовта и как да познаем нашата половинка?

Хорхе: Човек трябва да намери другия от двойката, но не става въпрос за половинки, а за цял друг човек. В Аржентина имаме една поговорка: "Не искам да бъда половинката от портокала, която търси другата си половинка". Искам да бъда цял портокал, който да намери друг цял портокал и заедно да смесим нашите сокове.

Всеки човек има нужда някой друг да го вижда през очите на любовта. Защото ние не виждаме всички части от себе си. Но човекът, който ни обича, го прави. Той вижда и най-доброто и най-лошото. И ако го слушаме, това ще бъде чудесно за нас.

А от какво се страхува Хорхе Букай?

Хорхе: Страхувам се почти от всичко. Въпросът е не как да спреш да се страхуваш, а как да събереш смелост да се изправиш срещу страха си. Човек се нуждае от своите страхове. Защото целта им е да го предпазват. Но ако го парализират, вече имаме проблем.

Само едно единствено нещо е успявало да ме парализира – перспективата нещо лошо да се случи с някое от децата ми. С другите неща мога да се справя, въпреки че се страхувам. Между другото ако не се страхувах, нямаше да съм на тази пресконференция сега. Докато идвах насам трябваше да пресека голям булевард с много коли. Аз се спрях и се огледах преди да пресека, защото се страхувах. Ако беше иначе, може би щях да пресека без никакво притеснение, но пък нямаше да бъде сигурно присъствието ми тук.

Сподели в :