Припомнете си предишната част тук.

Жуженето в офиса продължи повече от очакваното. Всички бяха любопитни да разберат какво точно се случва между двамата. Едни ги мислеха за любовници, други – за далечни роднини. Едни ги въвличаха в оргии, а други – не подозираха любовта им. Едни им завиждаха, други – тайно им се радваха.

Тя го приемаше тежко. Страхуваше се, че личният й живот е твърде на показ. Надали отвън той изглеждаше същия, както и отвътре. Невъзможно бе. И това я дразнеше, на моменти – подлудяваше.

Случваше й се хипнотично да се взира в чуждите погледи и да води скрита битка с тях. Понякога усещаше присъствието им по себе си и параноично се въртеше на стола, за да ги прогони. Друг път си мислеше, че я преследват по улицата и забързваше крачката, за да им се изплъзне. Вечер дишаше тежко. Изморена заспиваше, трудно сънуваше.

За него нещата бяха далеч по-лесни. Въоръжен с тъмните си очила, той не виждаше никой. Пикантните въпроси не го притесняваха, отговаряше шеговито. Сериозните ги подминаваше, без да се обяснява.

Цялото щастие и спокойствие на света бяха нахлули в живота му и само това имаше смисъл. Вече не виждаше тъжното лице в огледалото. Мебелите в дома му все по-често хващаха прах, защото рядко си беше вкъщи. В известен смисъл се беше преместил при нея, беше си купил нови дрехи и беше започнал на чисто. И се чувстваше добре така - всичко старо да му става чуждо.

Тя му завиждаше, но нямаше силите да му подражава. Тази нощ отново й се щеше поне малко да открадне от неговия непукизъм. Уви, беше неспособна. Лежеше в него замечтано, а той галеше с пръсти извивките на тялото й. По телевизията дава хора, които се смееха. Все по-силни и по-силно. И двамата не разбираха техния смях, но въпреки това им беше приятно да гледат и да се заблуждават, че и оттатък екрана цари щастие.

Хрумна й нещо. Беше необмислено и откачено и се зачуди дали да му каже. Няколко пъти направи опит да отвори уста, но колебанието я възпираше да продума. Беше на път да се откаже окончателно, когато по телевизията се появи точната реклама.

Златист пясък, кристална вода, бели покриви, морски бриз и лято. Трябваше да отидат там. Можеха да съберат багажа още тази вечер и утре рано да тръгнат. Седмица отпуска и готово. Пътят бе дълъг само няколко часа, на границата нямаше да ги бавят. В Солун щеше е толкова по-топло от в премръзналата София. А можеха да се подсигурят и да пътуват до Атина. Кой знае – там можеше наистина да става за плаж.

Най-после му каза всичко това и го погледна с надежда. Предизвикателството й му прозвуча като любовна изповед. Прегърна я силно, за да засвидетелства съгласието си. И дойде времето на помощ да се притекат куфарите.

Сподели в :