На работното място често попадаме в ситуации, които ни карат да вършим повече странична дейност отколкото нашите собствени задължения. Причините са различни – едни родени по наше желание, други – съвсем против волята ни.

Защо ни е трудно да кажем: "Не, аз няма да свърша това."? Ами как да го направим като шефът ще ни изгледа лошо и кой знае какво ще си помисли. На него надали му минава през ум, че въпросната дейност може би не ни влиза в длъжностната характеристика. Факт е, че без неговата благословия трудно ще вървим нагоре. В този вариант алтернативата е да се опитаме да го убедим, че страничното начинание, което изисква от нас, може да повлияе негативно на редовните ни задачи. Резултатът вероятно ще е минимален, но нищо не губим ако опитаме.

Какво да правим обаче с колегите? Толкова е неловко, когато някой те помоли за услуга, а ти си толкова затрупан с лични дела, че нямаш време дори да се обърнеш. Искаш да му обясниш, че в момента ти е невъзможно да му отделиш време, но някак сърце не ти дава. Тук по-лесно се казва "не" на колеги, които системно изискват твоето внимание. Много по-трудно ще е да откажеш на онези, които за първи път се обръщат към теб за помощ. В напечени ситуации обаче нямаш избор. С риск да ги разочароваш, трябва да бъдеш искрен и да им обясниш как стоят нещата. А те ако са достатъчно съобразителни, ще те разберат.

Понякога, надявам се не достатъчно често, умишлено отбягваш да казваш "не". Няма смисъл да хитруваш, защото е повече от ясно, че в такива случаи просто ти се занимава с каквото и да е друго, но не и с основните ти задължения. Добре е да демонстрираш воля и да се пребориш с това си нежелание. Другото решение е просто да смениш работата си, но се съмнявам да прибегнеш лесно до тази решителна крачка.

При всякакви положения офисът не е място, където трябва да мълчиш. Разбира се, твоето "не" трябва да е добре аргументирано, а не самоцелно. Но трябва да го има, защото иначе ще настъпи момент, в който работата ще ти се струва толкова непосилна, че отчаяно ще се чудиш как да оправиш нещата.

Сподели в :