Вървиш си по улицата и внезапно някой те засича с поглед. Направо те изпива. Внимание! Този някой е от твоя пол. Да, вероятно ще се шокираш, но не може да не ти стане и приятно от факта, че някой се интересува от теб. Да, добре е, че не се познавате и по-добре е да не се и запознавате, защото със сигурност няма да знаеш как да реагираш.

И все пак готов ли си за една такава среща? Просто ще подминеш или ще се усмихнеш? Ще го/я напсуваш или ще се намръщиш? Какво точно заслужава някой, който те харесва?

Да си представим друга ситуация. Разбираш, че най-близкият ти приятел/ка е с нестандартна сексуална ориентация. Намерил/а е смелост да ти го каже и сега се чувства несигурен/а дали отношенията ви ще се променят. Ще те отчужди ли това признание? Нима ще се откажеш от него/нея, защото предпочита да си ляга с хора от същия пол? А ако става дума за брат ти или сестра ти?

В това интервю младият хомосексуалист Симеон споделя, че хората са склонни да приемат "различните", стига да спрат да се влияят от другите. Реално погледнато той е прав. Ако всички осъзнаем, че е по-важно всеки да има право да бъде себе си и да намери щастието, независимо в каква форма е то, няма ли да живеем по-добре. В крайна сметка какво ни пука кой с кого си ляга. Не е ли хубавото всъщност, че просто си ляга с някой?

Не дойде ли времето да спрем да се впечатляваме от различието? Шушукането кого точно радва? Соченето с пръст някаква гордост ли е? Кой ни дава правото да сме съдници?

Много въпроси. Ако не ти се отговаря на всичките може да се опиташ да го направиш поне на следния: "Толерантен ли си към различните?".

Сподели в :