За другия бряг и хората, които го населяват
За другия бряг и хората, които го населяват За другия бряг и хората, които го населяват За другия бряг и хората, които го населяват
02.02.2010  12:21

Днешният ден по някакъв странен начин се свързва с хората с нестандартна сексуална ориентация. Всъщност никъде официално не е обявено, че днес е техният празник. И въпреки това денят е добър повод да се опитаме да надникнем в техния свят и да се пробваме да ги разберем. Защото толерантността сякаш е още само мираж.

Ще си поговорим с Елена (24г) и Симеон (25г), които се съгласиха да говорят за чувствата, действията и последствията от това да имаш привличане към собствения си пол.

...

Здравейте, ще празнувате ли днес?

Елена: Не... или пък да. Не чувствам, че днес е някакъв по-особен ден, в който трябва да направя нещо по-специално. Аз всеки ден съм такава, каквато съм. Светът само в един ден ли е склонен да ме разбере?

Симеон: Нямам нищо против да празнувам. Всъщност с приятеля ми сме позамислили къде ще отидем довечера и в известен смисъл може да се каже, че ще празнуваме. Но за мен 2-ри февруари е просто ден, в който се напомня, че хората са различни.

Хората толерантни ли са към вас и вашата сексуалност?

Елена: Не. Българите не са дозряли да бъдат достатъчно толеранти. Ако видят две момичета да се целуват го смятат за скандално или за някаква атракция, за някакъв PR. Все едно е проста игра. Много малко хора осъзнават, че това е нашият начин да бъдем щастливи, да бъдем себе си.

Симеон: Приятелите и хората около мен знаят, че съм гей и въпреки това го приемат нормално. Може би, защото са ставали свидетели на любовта между мен и моя приятел. А тя не е по-различна от любовта, която изпитва всеки един хетеросексуален. Вълнуваща е, красива, споделена. Какво лошо трябва да има в това да бъдеш обичан и да обичаш? Защо да нямаш право на щастие? Но хората това не ги интересува. По-голямата част от обществото няма твърдо мнение и би ни приело ако ги нямаше онези крайните, които обикновено са анти настроени не само против нас, но и против всичко. Лошото е, че масите се водят по тях. По-лесно е някой друг да им казва кое е правилно и кое не.

В такъв смисъл колко открити сте вие в отношенията си с околните?

Елена: Аз не парадирам. Не смятам, че е нужно. Но ако някой ме попита за предпочитанията ми, няма да отрека. Не се срамувам от себе си.

Симоен: Знаят родителите ми и приятелите ми. Пред случайни хора рядко говоря за това, защото не знам кой как би реагирал. И аз не смятам, че с това трябва да се парадира, но бих се чувствал по-добре ако можех понякога спокойно да държа приятеля ми за ръка на улицата.

Има мнения, че да си гей или лесбийка в днешно време е мода?

Елена: На сила не става. Или ти идва отвътре или не.

Симеон: Има една определена група хомосексуалисти, които обичат да се показват. Те демонстрират сексуалността си по всевъзможни начини и понякога човек чак се чуди дали всичко не е просто театър. Истината е, че точно тези хора ни изиграват лоша шега. Заради тях обществото отказва да ни приеме. Аз не си чупя китката, моят приятел също не се прелигавя и въпреки това сме хомосексуалисти. Нямате идея колко нормално изглеждащи мъже също са, но просто не им личи, а и те не целят да го показват.

А вярно ли е, че хомосексуалистите са с по-леко поведение?

Елена: Има много момичета, които са склонни да си легнат с мен за едната вечер. Но не всички са така. Положението е като при хетеросексуалните. И при едните и при другите има леки жени.

Симеон: Не съм забелязвал такава тенденция.

В момента обвързани ли сте? Или предпочитате по свободни отношения?

Елена: Аз се виждам с едно момиче от два месеца. Готина е, прекарваме си страхотно заедно. Ако нещата вървят така има и шанс да заживея с нея. Напоследък имам силната нужда да се грижа за някого.

Симеон: От година и половина сме заедно с приятеля ми, като вече повече от осем месеца живеем заедно и е страхотно. Още от самото начало на връзката ни, аз усетих, че той е точният човек за мен. Когато си говориш с някой на един език, когато виждаш усмивката му да грее за теб, когато сърцата ви туптят в един ритъм, тогава просто обичаш. Както правим ние с него. Как само прозвуча!? (смее се)

Разкажете ми по-подробно.

Елена: Ех, че си нахален. (шегува се) Моята мацка е на 22 години, студентка е и има големи гърди, които много обичам да целувам. (смее се) Фенки сме на билярда с нея и ходим да играем поне няколко пъти седмично. Тя много обича да рисува, а аз пък харесвам да я гледам как го прави. Само не разбирам защо не иска да нарисува мен. (смее се) Планираме да отидем до морето тези дни. И двете искаме да го видим през зимата.

Симеон: Моят приятел е на 28 години и се занимава със софтуерни истории. Запознахме се на едно парти и много бързо се заобичахме. (смее се) Звъним си по няколко пъти на ден. Всяка вечер си имаме различни занимания. Един път играем на скрабъл, друг път – гледаме филми, трети – просто четем или слушаме музика. Обичаме да ходим на театър и кино. Голямата ни страст е да пътуваме. Последно ходихме до Испания и си прекарахме невероятно. Намерихме си едно много малко и романтично градче, но няма да му кажа името, защото си е само наше. (смее се)

За финал какво искате да кажете на всички хора, които четат това интервю?

Елена: Хора, бъдете себе си. Ако имате влечение към собствения си пол, не го игнорирайте. Бъдете свободни в мислите и действията си, за да се чувствате щастливи. На всички съдници искам да кажа да си гледат в своята паничка и да не търсят кусури другиму.

Симеон: Искам да пожелая на всички да намерят щастието. Любовта няма пол и не се случва по някакви правила или според някакви закони. Тя не може да пречи на другите, затова и другите трябва да се опитат да намерят какво реално им пречи.  Нека сме позитивни едни към други. Нека се радваме на собствените си радости, а и на тези на хората около нас. И весело изкарване на всички празнуващи.

Сподели в :

 
име:
e-mail:


Екипът на club.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
 
  •  
  •