Даниел Цочев няма нужда от представяне. Мога да ви кажа обаче, че той не е само Гласът на Доктор Хаус. Не. Даниел Цочев е актьорът, чиято Голяма роля предстои да бъде изиграна. 

Малко преди началото на театралната постановка "Опасен завой" разговаряме двамата с него за театъра, сцената, късмета и... гласовете... Ето какво каза той специално за Club.bg: 

***

Здравей, Даниел, ще ми разкажеш ли нещо повече за "Опасен завой" – постановката, която ще гледаме след малко?

Да, разбира се, "Опасен завой" на Джон Присли е една драматургия от миналия век, но доста актуална и днес. Вътре се срещат шест персонажа, между които изплуват странни взаимоотношения, скрити неща, премълчани неща.

Общо взето въпросът, който задава пиесата, е дали е по-добре да си мълчим и да не казваме някои неща докрай или е по-добре винаги да се казва истината.

Както споделя моят герой: "Според мен да се казва истината е толкова по-лесно от това да вземеш опасен завой с 100 километра в час".

Ти как смяташ?

По принцип съм "за" истината, но вероятно има "малки" истини, които наистина е по-добре да си останат скрити. Като бях малък, много протестирах срещу "благородната лъжа". Лъжата обаче никога не води до добро. И за двете страни.

Как възприема публиката тази пиеса за Истината?

Публиката е много респектирана, защото пиесата е доста стилизирана от режисьора Бина Харалампиева. Нашият театър по принцип много респектира с камерната си зала, в която се намират тези 80 или 100 души публика. Много близо сме един до друг и усещаме дъха на публиката и тя – нашия. Просто не можем да лъжем.

Как попадна в театър "Възраждане"? Как се случиха нещата?

Нещата се случиха доста отдавна и доста други се промениха от тогава. Член съм на трупата от 1996 г.

Това, на което държа и което ме провокира, е точно тази интимност, която има в салона: прекият контакт между актьори и публика. Това е магията на този, както се опитваме да наложим, камерен театър "Възраждане".

Друг е въпросът, че Голямата сцена си е голяма сцена. Трябва да ти кажа, че по време на турнета представления, които се играят тук и се представят на голяма сцена, изведнъж  започват да звучат по различен начин. В някои случаи – по-добър.

Иначе започнах кариерата си в театър "Сълза и смях" и затова все още едни такива жанрове като мюзикъл, например, страшно много ми се играят. Факт е, че малката сцена на театър "Възраждане" не позволява изпълнението на мащабни проекти, въпреки че в детските представления има доста песни.

Така че много ми се иска да ми се отдаде шанс да стъпя на по-голяма сцена, в един по-голям проект. Иначе театър "Възраждане" оцелява: както и целият български театър в това време на криза.

Не смяташ ли пък, че точно по време на криза хората ходят повече на театър?   

Ами, да, салоните наистина са пълни и аз много се радвам. Духовната храна, колкото и шаблонно да звучи, ни липсва. Човек винаги има нужда от нея и не трябва да я задгърбва, защото се оказва в един момент сам, сред много материални придобивки и пари...

Добро училище ли е НАТФИЗ?

НАТФИЗ не го познавам, аз познавам ВИТИЗ. Моят професор Гриша Островски, лека му пръст, казваше: "Няма преподаватели, има ученици".

Тоест, колкото и способен да е преподавателят, ако няма студент, който да възприеме това, което му дава професорът, няма смисъл и за двамата...

Но все пак смятам, че кризата в НАТФИЗ е точно тази: малко преподаватели, които могат да дадат многото, което тези корифеи като Гриша Островски, даваха...Голямата вина е, че не се обръща достатъчно внимание на младите колеги.

Защото театърът и изкуството не са само блясък и слава, но и много лишения и труд - нещо, на което Гриша Островски успя да ни научи.

Като заговорихме за младите актьори, на тях не им ли липсва енергията, която по-старите сякаш не могат никога да загубят, как мислиш?

Не смятам, че на младите актьори им липсва енергия. Просто трябва да има някой, който да я "хване" и изрази. Да я карамелизира, да й даде шанс да се развие в най-добрата си посока. Вината не е тяхна.

Аз съм много отворен към младите хора и много вярвам в тях. Наскоро започнах да преподавам в едно частно училище и срещите ми с тях са много ценни.

Сега разбирам защо Гриша Островски контактуваше непрекъснато и до последно с млади хора. Това страшно много зарежда.

Наскоро четох една книга и там се казваше, че Гласът е много важен. Ти как мислиш?

Разбира се, че е много важен. Той има водеща функция. Онази вечер излъчиха едно интервю с покойния вече, Крикор Азарян, който каза точно това - че режисьорът не е просто капитан и човекът, който крещи на репетиции. А е този, който създава стил, който създава образа, вкуса на едно представление. В този смисъл верният глас, верният тон, е много важен и печеливш. Той може да поведе останалите хора.

Освен това театърът е колективно изкуство. Много е необходимо да има лидери и изявени личности, които обаче да не са фалшиви авторитети.

Кажи ми нещо, което да не знаем за д-р Хаус...

Ами, всичко знаете. Чакаме с нетърпение шестия сезон. Иначе Хаус е много категоричен и не предоставя на никого шанс за различно тълкувание от онова, което сам дава за себе си.

Не е ли малко самотен?

Самотен е. Но все пак това, което той изповядва, е истината. Може би това най-много ми допадна в него. Д-р Хаус държи всичко да си му е на мястото и да се гони истината, а философите са казали, че този, който е познал истината, е самотник. Така, че той просто е обречен на самота.

Кое е трудното в това да играеш роля на любовник, каквито ти самият си изграл много?

По принцип в изкуството всичко е трудно. Искам това младите хора да го разберат много добре. Актьорът обаче обича предизвикателствата. На мен романтични, трагидийни  и драматични персонажи са ми по-лесни, защото просто такава ми е натурата.

Благодарен съм обаче на театър "Възраждане", защото именно тук направих първата си остро пародийна роля, която вече няколко сезона се играе с голям успех – в "Не те познавам вече".

Наистина няма нищо общо с Даниел Цочев, познат от "Веницианска загадка" или "Капан за мишки", или от където и да е другаде.

Страхотна роля наистина. Трудно ли ти беше да изиграеш смахнатия професор Пирели?

Не, всъщност. Благодарен съм на режисьора Робърт Янакиев, който не настояваше много. Получих възможността да отприщя фантазията си. Правех това, което искам.

Когато пък правиш нещо наистина от свое име, си много и най-убедителен тогава. В този случай, в "Не те познавам вече", изразих моето чувство за хумор, за комедия. Не ми беше никак трудно.

Малко банален въпрос: коя е любимата ти роля?

Аз по принцип често казвам, че не обичам да изпадам в крайности и хора, които се ограничават в такива, никак не ми допадат. В тази връзка мисля, че всяка следващата роля би могала да ми стане любима.

Много искам, например, да ми се случи да играя някакъв такъв остро комедиен персонаж, какъвто правя в "Не те познавам вече".

За първи път пък в "Опасен завой" направих един, който никога преди не ми беше предлаган: един доста нахакан, краен и агресивен човек...  

А коя определяш за най-успешна?

Аз не съм солов актьор. Обичам екипната работа – диалога, а не монолога. Във "Венецианска загадка", например, точно това ми харесваше: срещнаха се за първи път автор, режисьор (Здравко Митков), Нона Йотова и аз с Невена Калайджиева. И просто се случи...

Разкажи ми нещо за кариерата си на тв водещ.

За съжаление, този невероятен проект "Игра за милиони" просъществува само една година и причината беше финансова. Ползата бе, че разбрах страшно много още неща за себе си. Освен това попаднах в един страхотно професионален и творчески екип. 

Невероятно беше усещането да видиш колко щастливи и емоционални са хората, които печелят. Имал съм играчи, които умишлено съм провокирал да издадат емоцията си, а те изглеждат спокойни... В момента, в който спечелят обаче сума от 48 000 лева, много бързо се емоционализират.

Сериозен ли беше кастингът за водещ?

Много сериозен беше. Кои са се съзтезавали с мен, така и не разбрах. Знам само за Орлин Горанов и за водещия на "Руска Рулекта" Николай Георгиев. Кастингът беше инсценировка на самата игра - с импровизиран участник, с таблата, със смятанията...

Без излишна скромност, и без да знам имената на всички кандидати, смятам, че бяха подбрали точният човек за тази работа. Рейтингът на шоуто доказа, че сме се справили.

Още повече, че аз трябваше да се подготвя за една седмица с невероятни неща и в същото време трябваше да изглежда все едно го правя за десета година. Споням си, че самият аз не вярвах, когато свърши първото завъртане... Че сме стигнали до края.

Хората вярват ли в късмета си?

Да, вярват.  

Какво смяташ за реалити фораматите?

По принцип, не съм против. Дразня се, когато са тенденциозно манипулирани обаче.

Би ли участвал и в кое?

Може би. Мисля, че бих се справил много добре в VIP Dance. Не, Dancing Stras обаче. Намерих коренна разлика между двата формата: като вкус, като реализация, като всичко! Така че в един VIP Dance мисля, че имам място. Умея да танцувам.

Дразнят ли те публикации в медиите, които нямат нищо общо с истината за теб?

Не, аз съм спокоен човек. Имаше някакви "писаници" в няколко черно-жълти вестника покрай снимките ми на Васил Левски, но ги подминах. Повече се ядосаха колегите ми.

Инaче, нали знаеш - няма лоша реклама.

Кое е най-хубавото място, на което си бил?

Предстои ми да бъда. Имам покана за Дубай от мои приятели. Много съм отворен към новостите в живота. По същия начин бях много впечатлен от Ню Йорк, когато го посетих за първи път през 1990 г. Имам огромно желание да пътувам, даже 2009 г. ми започна с пътуване: подарък от фирмата. Пратиха ме в Дубровник. За съжаление, работата ме спира и ме "закотва", тук в София.

Сбъдават ли се мечтите и как?

С постоянство. Просто не трябва да се отказваш. Ако наистина си разбрал – след n брой години, че това е твоята мечта, според мен, ще се сбъдне.  

И, разбира се, да не се задовляваш с максимата: "радвай се на това, което имаш, когато нямаш това, което искаш".

Или, ако ми позволите да перафразирам един цитат от Радичков: "Да живееш така, че когато на старини си пиеш ракията, да не въздишаш за нищо пропуснато..."

Много е трудно, не смея да кажа, че на 100 % съм успял, но това ми е верю поне.

Сподели в :