По предното стъкло на колата му имаше засъхнали капчици кал от мръсния дъжд снощи. Той прилежно извади някакъв захабен парцал от багажника, потърси по-здравата и чистата му част и с нея се опита да се отърве от малките петънца мръсотия. Нещо не се получаваше.

Тя стоеше отстрани и тихо се кикотеше на упоритото му старание. Хубава работа - вместо да вземе да му помогне, тя му се присмиваше. Много забавно. Продължи още по-настоятелно да лъска предното стъкло и кафявите точици най-после започнаха да изчезват. Успя да ги прогони всичките до една. Зае шофьорското място и потърка ръце в знак на задоволство. Тя седна до него в колата и закачливо го целуна по бузата. Хареса му, но не си призна.

И тръгнаха. Пътят към офиса беше мокър, на места хлъзгав. Толкова му беше неприятно да избягва локвите, а на моменти откровено му се искаше умишлено да опръска някои от пешеходците. И светофара му лазеше по нервите. Колите зад него и пред него нарочно надуваха клаксони. Започваше да се чуди защо някои сутрини са толкова сиви и гадни.

А тя продължаваше да си тананика песента от радиото, което допълнително го дразнеше. Защо й беше нужно да му се подсмихва така? Кое й беше смешното на ситуацията? Започна да усеща как сам се пренавива и как скоро всички тези нерви щяха да избият в грешната посока.

Пристигнаха навреме. След като оставиха колата на паркинга, двамата по навик се отправиха към асансьора, който най-често използваха. Не му беше минало лошото настроение, но тъй като не беше много уверен доколко то е следствие на нейното поведение, предпочете да мълчи. Тя от своя страна или не подозираше нищо, или просто беше добра актриса, защото по никакъв начин не показа, че е наясно със състоянието му.

Малко преди да влязат в офиса, двамата си размениха гореща целувка, която трябваше да върне нещата под контрол. Направиха няколко крачки и се разделиха. После работният ден ги сграбчи и изчисти мислите им от последните къде добри, къде не чак толкова приятни вълнения.

В следобедните часове се случи нещо неочаквано. Подозрителни погледи и тихо шушукане бавно завладяваха офиса като буреносен облак. Беше плъзнала мълва по техен адрес, нямаше съмнение. В какво обаче точно се изразяваше тя.

Опит да я разкрие този път първа направи тя. Прицели се в жертвите и зачака. По жестовете и лицата им бързо прецени кога е момента да направи нещо. Тактично се премести по-близо до клюкарстващата групичка и леко се наведе зад куп с документи, за да остане незабелязана.

Чуваше името си, неговото също. Ставаше въпрос за онази луда вечер, за която беше забравила напоследък. Говореше се за конкретни действия и постъпки в нецензурни думи. Чувстваше се засрамена, отвратена. Дали нещата, които достигаха слуха й, бяха истина или не, нямаше значение. Важното беше, че хората говорят за нея и него, за реалните им образи - не онези, измислите от самите тях. Съзря как нещата изглеждат отстрани и се почувства измамена от самата себе си. Оказа се падане от високо, в свободен стил и с много лошо приземяване.

Сподели в :