Southwick: Духът на браса

Момчетата от Southwick са най-успешните посланици на фънк музиката тия дни у нас. Затова избрахме да си поговорим за духова музика точно с тях - Божидар "TromBobby" Василев (тромбон) и Денис Попстоев (алт саксофон). Поводът: участието на групата в първия български брас фестивал BraZZoBraZZie, който ще се проведе от 10 до 12 февруари в Sofia Live Club. Southwick: са хедлайнери на втория ден от фестивала - 11 февруари (събота), след 23 часа. Ако още не си ги чул на живо - сега е моментът, не го пропускай!

***

Кои са прародителите на духовите инструменти? Откога започва историята?

Денис: Саксофонната история започва от Charlie Parker, през John Coltrane и Michael Brecker, та чак до Денис Попстоев (хаха). Шегата настрана, аз смятам че всичко е започнало от Чарли и от Дизи Гилеспи.

TromBobby: Конкретно на въпроса - духовите инструменти датират от каменната ера. Прародителят на тромбона например е букцината. Съвсем сериозно.

Какви са особеностите на браса и разликите с другите видове инструменти?

Денис: Брасът е различен, защото когато свириш на брас инструмент, музиката буквално излиза от теб. Най-малкото е, че вкарваш целия си въздух в него... Трябва тонът, който произвеждаш, да е чист, равен и балансиран. Спирам до тук, за да не плаша бъдещите музиканти...

TromBobby: Брас инструментите са много близки като тембър до човешкия глас. Другата разлика е, че младите хора много ги е страх от тромбони, саксофони и тромпети. Ние се опитваме да премахнем това.

Кое е най-трудното за овладяване при брас инструментите?

Денис: Има музиканти, на които им се отдава да свирят високи тонове, но пък се затрудняват да свирят чисто. И обратното. Всеки саксофонист е с различен организъм и различен инструмент, които дават специфични способности. По-хубавият саксофон, например, ти дава доста по-чист звук и изсвирването на бързи пасажи е по-лесно. Но пък един голям бял дроб ти дава доста по-силен звук.

TromBobby: Най-трудното е звукът. При нас звукоизвличането е много по-трудно от повечето инструменти. Както при певците - да намериш красивия звук е мнооого трудно.

Вие как се ориентирахте към тромбон и саксофон?

Денис: Родителите ми ме ориентираха, аз просто казах ОК, защото честно казано тогава ми беше все едно. Но в момента, в който ми донесоха саксофона вкъщи, аз се развълнувах доста и дълго време се борих със сглобяването му, докато не се сетих да проверя в интернет как се сглобява саксофон. След като направих това откритие, свирих около 5-6 часа без да знам че това пищене не било свирене... Просто бях прекалено ентусиазиран, за да ми пука дали звучи зле или не. На мен ми харесваше да си "пищя" и така цял 1 месец! (хаха)

TromBobby: При мен всичко започна от група Бон-Бон. Пях там до 9-10 годишен.Когато бях на 10 ме попитаха дали искам да уча в музикалното училище. Аз отвърнах: "Да разбира се." Единствения вариант обаче беше да ме приемат с тромбон. Само за два месеца ходих на уроци и после ме приеха. Много плаках тогава, много ми беше трудно. Но като станах на 12 години страшно си го заобичах тоз тромбон. И ето ме сега. Не съм свирил никога на друг инструмент - само на тромбон. Обожавам тая бурия. (Родителите ми са инженери и нямат нищо общо с музиката. Но са ме подкрепяли напълно винаги!)

В Southwick брас секцията е водеща. Какво значи това? Как се променя музиката, когато на преден план излизат тромбон и саксофон?

Денис: Когато брасът е на преден план е доста трудно, защото той трябва да играе ролята на певец и трябва да се измислят теми (припеви), които да съвпадат с хармониите и мелодиите в даденото парче. A тези теми трябва да бъдат интересни за хората и да се запомнят лесно. Вместо да има текст и линия на гласа, има мелодия на 2 гласа от тромбон и сакс. Има разлика между това да си запееш вокалите на едно парче и да си затананикаш темата на духови инструменти. Затова винаги като видя някой да запее тема от наше парче му се радвам, че не просто седи там и се кефи, а за това че слуша това което правим...и се кефи.

TromBobby: Музиката се променя като стил. Тромбонът и саксът винаги вкарват малко по-джази звучене. Няма как просто.

Комуникацията между вас и импровизациите са ваша характерна черта. Как един музикант се развива в тези насоки? Какво ви дава взаимодействието с останалите от групата? Какво е нужно, за да умееш да импровизираш добре?

Денис: Комуникацията на сцената е изключително важна! Без нея на сцената ще има някакви хора, които "свирят". В повечето случаи се придобива с времето. Тази комуникация трябва да я има и на сцената, и в ежедневието. Просто трябва музикантите да бъдат и приятели. Ако пък имат и не еднакви, но сходни вкус и усещане за музиката - това обединява още повече. Неслучайно повечето музиканти от нашия стил слушат изпълнители като James Brown, D'Angelo, Erykah Badu и много други.

TromBobby: За да импровизираш добре трябва да работиш много. Перфектни хоруси няма. Импровизацията е нещо, върху което трябва да работиш много. Като техника, теория, настроение и т.н. Но най-важното е да се разнообразяваш, да не седиш на едно място, да се развиваш.

Всеки ден ли свирите? Колко е необходимо, за да се поддържате във форма?

Денис: По принцип всеки музикант трябва да свири всеки ден, но Southwick се събираме горе-долу по 1 път в седмицата. Особено за духачи е доста неприятно ако прекъснеш системното свирене, защото после ти трябва поне още един-два дни за да влезеш във форма.

TromBobby: Свирим всеки ден. В годината да има най-много 10 дни, в които си почиваме.За формата е много важно да свириш и сам за себе си вкъщи. Трудно е доста. С това забързано ежедневие...

Вие сте фънкари, но в парчетата ви има и елементи от други стилове. Кои са те? Бихте ли експериментирали още повече в стилово отношение?

Денис: В парчетата ни има рага, hip-hop, джаз, фюжън, R&B, блус, соул и не знам дали останаха още... Общо-взето, явно не мразим другите стилове. Напротив, даже много обичаме да вкарваме мотиви от различни стилове, защото така става по-интересно и за публиката, и за нас.

TromBobby: На мен ми се експериментира много, но държа да е стилно. Имаме и парчета с рок звучене, но те пак са ВЪВ фънка.

Какво предполага фънк културата като поведение от страна на публиката? Има ли такава в България?

Денис: Фънк култура в България има, просто самите фънкари не го знаят. Защото фънкът не е само стил музика. Фънкът е начин на живот, фънкът е стил на обличане, фънк е дори и начина, по който говориш и ходиш. Фънкът е много освободена култура, няма правила как трябва да се държат хората или как да танцуват. Просто трябва да правиш това, което искаш. Ако искаш да танцуваш и да аплодираш - правиш го.

Има хора, за които духовите инструменти се свързват непременно с тежък трудносмилаем джаз. Как бихте ги призовали да чуят вашата музика?

TromBobby: Както по-горе казах: хората ги е страх от брас. Имат си причини. Брас културата тепърва трябва да се развива. Това зависи от нас. Ние призоваваме хората именно с музиката си. С качествен продукт, който си заслужава да бъде чут. Не правим записи, клипове, турнета и т.н. само за себе си. Правим го и защото искаме хората да чуят това не толкова познато изкуство.

Защо е нужен един брас фестивал в България?

Денис: Нужен е не само един брас фестивал, а още много! Просто защото хората са свикнали са слушат китара, барабани и т.н. А къде отиват хората, които не само са си дали детството, за да свирят, а и целите бели дробове?...

TromBobby: BraZZoBraZZie е нужен, защото така брас гилдията в България показва кои сме ние. А ние сме много и сме силни! :)

Сподели в :