Небесни ангели

Небесни ангели Небесни ангели Небесни ангели
08.12.2009  16:42
Автор: Красимира Динева, club.bg

Като бях по-малка, с приятелки, си направихме денс формация: казваше се Anges de ciel*. Бяхме "небесни ангели", без да знаем защо.

В проекта "Angel sky" на Владо Михайлов, когото може би мнозина все още свързват с група "Сафо", напротив: има идея, има замисъл, има чувства. А според мен (и искрено го пожелавам): има бъдеще. Ето какво сподели  обаче самият той в интервю за нас... 

*** 

Защо Angel sky?

Отговорът е дълъг... Много различни неща са. В крайна сметка има връзка с това да правиш, каквото трябва, пък да става, каквото ще, което напоследък май ми се превръща в някакво мото.

Тъй като смятам обаче скоро да създам и визулана концепция, която да покаже защо именно "Angel sky", може би е по-добре да не говоря повече...  

В общи линии става въпрос за вярата и за принципите: все теми, които, лично мен, много ме вълнуват.

Кажи нещо за групата, за хората, с които работиш в момента.

Хората, с които работя в момента, са изключително готини и освен това: страхотни професионалисти.  С някои от тях се познавах от преди: с Юрий Божинов и със Стефан Маринов сме свирили в група "Сафо". И двамата са бивши басисти на "Сафо".

С Дарин, който е китаристът ни, се запознахме на едно много интересно китарно шоу, където се представяше марка китари. За първи път го чух тогава. Той направо ни "откъсна главите" с изпълненията си! Направи ми впечатление, че не просто свири много добре,а, че в цялата му изява наистина имаше шоу.

После се запознахме. Оказа се, че той е слушал наши неща, че ни харесва, че харесва как пея... И така. След като напуснах "Сафо", той беше вторият човек, на когото се обадих (първо се обадих на Стефан).

Това кога беше?

Скоро ще станат вече 4 години. Преди толкова време направихме групата. Паралелно с "Angel sky" имаме и друг проект, в който участва Борислав Бояджиев (Борчето), който беше наш басист.

Той  е известен и като ди джей, и като продуцент, автор на ремиски и т.н. С него създадохме друг проект, който движим паралелно. Там направихме песен в памет на Майкъл Джексън...

Разкажи ми нещо повече за нея.

"Song for Michel" беше вдъхновена от концерта, който направихме в памет на Майкъл, месец след смъртта му. За това кратко време обаче смятам, че успяхме да се подготвим с най-големите му хитове: около 21 песни само от синглите му, най-известните му парчета.

Участваха около 40 артиста. На видео-стена пускахме не само редки версии на негови клипове, но ди джей Наско, който беше другият организатор на събитието, направи и авторска мулти-медия, която вървеше паралелно.

Имаше ли много хора?

Беше пълно и хората реагираха наистина много бурно: плакаха, смяха се, имаше танцьори, които бяха дошли специално за събитието...

А самата песен?

Тя всъщност бе създадена на базата на парче, което бяхме започнали да правим с Борчето... То беше писано по подобен тъжен повод, моя лична драма. Просто нещата се съчетаха...

Разкажи ми и за това "ураганно" парче "Hurricane"...

Някои песни стават веднага: заедно с текста, музиката, аранжимента... И тази песен е една от тях.

Клипът, (който може да бъде гледан в интернет) ми се струва доста military*...

Напротив: клипът всъщност е анти- military, ако се загледаш. Да, много е ефектен, има много каскади и специални ефекти, тъй като ползваме кадри от филми, в които съм участвал...

Филми?

Щатски продукции, в които участвам като актьор. По този повод, искам да кажа, че другият актьор в клипа ни е Наско Сребрев, от когото много съм научил и който ми е наистина близък приятел. Много се радвам, че успяхме да сглобим историята точно с него.

И да се върнем на "Hurricane"...

Като се замислих какъв клип искам да снимам за тази песен, ми хрумна, че тази история всъщност я имам вече заснета. Прегледах въпросните филми и видях, че разполагам с всичко, което ми е необходимо за такъв клип.

Отидох при продуцента на компанията, заснела филмите. Пуснах му предварителен монтаж и му казах: "Ето, това точно искам да направя", предоставих му демо версия на песента. Той ми заяви, че няма проблем с моето желание, че парчето му харесва...

С неговото позволение, направихме един наистина ефектен клип. В началото като го гледаш, можеш да решиш, че ти разказва една военна история, но истината е друга.

Идеята беше да покажем, че насилето не води до нищо друго, освен до насилие...

Каква е идеята на "So be it" тогава?

Същата: да правим, каквото трябва, а пък да става, каквото ще. Видеото отново се получи много ефектно. Снимахме го пак със Сашо Станишев, с когото снимахме и "Почти" и "Hurricane"...

За монтажа ни помогна още един, също много сериозен, човек: Владо Ковачев, познат като фронтмен на група "Цигарета", на когото много се възхищавам.

Как се раждат идеите за хубавите песни?

Нямам представа. Просто се раждат. Ако в главата ти е някаква мелодия и покрай нея: хармония, текст и т.н., ще се роди...

Дори не е нужно, според мен, да свириш на някакъв инструмент. Можеш само да изтананикаш мелодията, да я запишеш... по някакъв начин - така, че да я запомниш.

Аз си правя нещата на китара, но не се наричам китарист. Свиря толкова, за да мога да покажа идеята си на музикантите си, да ги "запиша" под някаква форма...

Нужно ли е да имаш вдъхновение?

Ами, то или идва, или – не. На мен много голяма част от нещата са ми хрумвали на улицата, на някакви други места. Просто и изобщо не питат.

Трудно ли се прави музика в България?

Какво да ти кажа? Реализацията е трудна. Да правиш музика е едно, да я правиш добре – със сигурност е трудно. Това значи да си подготвен, да мислиш за визия, за сцена, за всичко...

Знам ли... Ако не правиш компромиси с това, което създаваш, то може и да достигне до повече хора...

Ти правиш ли компромиси?

Не. Поради тази причина имам два проекта, които са различни, което противоречи на всички закони на шоубизнеса. У нас хората гледат "марката", под която да правят музика.

Аз не гледам нея.  Предпочитам, ако се налага дори, да минат години, докато разберат хората, че иманно аз стоя зад този проект, но да правя стилни неща. Неща, които разумният човек от 21 век като чуе, ще си каже, например: "Да, това наистина е джаз, или рок, или каквото друго ти хрумне."

Лиспва ли ти периодът "Сафо"?

От една страна – да. Бяхме направо малки, не просто млади. Имаше тръпка, имахме сериозни успехи. От онези успехи, които биха те главозамаели на по-ранни години. Въобще цялото нещо беше много хубаво. Музиката ни беше хубава.

Спомням си само с добро за този период. Продължаваме да се виждаме с момчетата, да си пишем, те идват на наши свирения, аз ходя на техни.

Как се печелят феновете?

На първо място: С искреност към себе си. Ако вярваш в това, което правиш, и хората ще ти повярват. Защото го излъчваш и то се вижда.

Кажи ми нещо за тази история с киното?

Снимахме клип в едно студио, запознах се с един продуцент, когото разпитах за техниката,  с която разполагат... Той пък много ме хареса, каза, че английският  ми език е много добър, и че явно имам опит пред камера. Директно ме покани на кастинг и от тогава имам участия вече в почти 30 филма...

Завършил си НАТФИЗ може би?

Не. Не съм и това ми лиспва в работата. Длъжник съм на съдбата, че имам възмжност да се снимам във филми, правя, каквото мога, говоря с най-различни актьори ... Старя се да се уча в движение, чета литература, но нямам време, да запиша висше в тази област.

Къде е по-трудно: в киното или в правенето на музика?

Различно трудно е. Навсякъде обаче изпитвам сценичната треска.

Как я преживяваш?

Старая се да съм максимално подготвен преди да изляза на сцената (или преди снимки), за да мога да се фокусирам после върху детайлите, нюансите и т.н.

Кога ще излезе албумът ви?

Не мога да се ангажирам с определен срок. Върти ми се една идея в главата да не е конвенциалното CD със студийни записи, а да са на живо изсвирени версии на песните. Ако имаме видео, може да е дори под формата на DVD… Ще видим какво ще стане.

За сега имаме нови клипове, които феновете могат да видят на официалния ни сайт, който в момента се прави и на MySpace акаунта ни: angelsky.bg

Сбъдват ли се мечтите?

Да. Определено.  Иска ми се да си мисля, че мечтите трябва да се заслужат, но не съм много сигурен в това.

Твоите?

Едната ми сбъдната мечта са двете ми деца – Живко и Мая, които са страхотни. Една огромна сбъданата мечта.

Като малък пък мечтаех да бъда музикант, певец, актьор и днес съм и трите. Имам добри приятели, страхотни родители – единият вече го няма, но това няма значение...

Младите хора в България могат ли да правят това, което харесват и да получават пари за което?

За съжаление, в момента, нещата са много сериозни. Но това не значи, че трябва да гледаме само обстоятелствата.

Мисля, че човек трябва да се бори. Ако искаш нещо, ще го правиш така или иначе... Може би тази България няма да ти позволи да го правиш веднага, но... пък може да ти позволи да го правиш по-късно, нали?

*военен (англ. ез) 

Сподели в :

 
  • Изпрати на приятел
  • Запази статия
  • Принтирай статия
име:
e-mail:


Екипът на club.bg ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.


 
  •  
  •  
 

asdasd